Черният бъз е добър източник на протеини, аминокиселини, ненаситени мастни киселини, фибри, витамини, антиоксиданти и минерали. Анализът на бъза показва, че той съдържа компоненти с висока биологична активност, предимно полифеноли, антоцианини, флавони, фенолни киселини и проантоцианидини, . 

В народната медицина бъзът се използва за лечение на много заболявания и неразположения

• при респираторни заболявания, главно при настинка и грип, за облекчаване при кашлица
• при отслабена имунна система и продължително боледуване
• при състояния като изгаряния, отоци, порязвания, навяхвания, изкълчвания
• високо кръвно налягане, диабет, висок холестерол
• кожни обриви
• хемороиди
• ухапвания и ужилвания от насекоми
• ревматични и артритни болки, подагра
• зъбобол
• проблеми с бъбреците и очите
• при хепатит и диспепсия
• като потогонно, диуретично, слабително и противовъзпалително средство
  
  

Резултати от много изследвания доказват благоприятния ефект от консумацията на препарати от бъз (Sambucus nigra). Установен е техният антиоксидантен и защитен потенциал при респираторни заболявания, настинки, сърдечно-съдови заболявания, диабет и затлъстяване. Освен това е потвърдено значително въздействие върху имунната система, антивирусна и антибактериална активност, както и защита срещу UV радиация.

Цветовете, листата и плодовете на растението съдържат компоненти с висока биологична активност, предимно полифеноли, като флавоноиди -  кверцетин, кемпферол, мирицетин, изорамнетин и техни глюкозиди, катехини и епикатехини, фенолни киселини - производни на кафеената и р-кумариновата киселина,  хлорогенна, криптохлорогенна и неохлорогенна киселини и малки количества елагова киселина, проантоцианидини и антоцианини, които придават на плода характерния черно-лилав цвят, терпени и лектини, протеини, въглехидрати, витамини и минерали. 

Полифенолите  могат значително да повлияят на хода на болестните процеси, като противодействат на оксидативния стрес, оказват благоприятен ефект върху кръвното налягане, понижават кръвната захар, стимулират имунната система, повишават активността на антиоксидантните ензими в кръвната плазма, включително глутатион - най-важният от тях, и намаляват нивата на пикочната киселина, като едновременно с това демонстрират и антитуморен ефект.

Съединения в бъза, които влияят на човешкото здраве
Съставът на бъза  зависи от много фактори: сорт, степен на зрялост, както и екологични и климатични условия. 
Бъзът е добър източник на пълноценни протеини, като в плодовете се съдържат 2,7–2,9%, в цветовете – 2,4%, а в листата – 3,3%. 

В плодовете на бъза са открити седем екзогенни аминокиселини (незаменими, които човешкото тяло не може да синтезира, така че те трябва да се доставят с храната), а в цветовете и листата - девет от тях, както и относително екзогенни аминокиселини (които могат да бъдат синтезирани в тялото от други аминокиселини).

Липидите в плодовете на бъза се намират предимно в семената. Съдържанието на масло в семената е оценено на 22,4% , а в брашното, произведено от семена - на 15,9%.  Мастните киселини на липидите са основно ненаситени  - линоленова (40,7 g/100 g масло), линолова (34,3 g/100 g масло) и олеинова киселина (13,8 g/100 g масло). 

Съдържанието на въглехидрати в плодовете на бъза възлиза на 18,4%, от които 7,4% са диетични фибри -  пектин, пектинова киселина, протопектин (хемицелулоза) и калциев пектинат. Захарите в плодовете съставляват 6,8-11,5%, от които над 95% са под формата на глюкоза и фруктоза. 

Витамините, присъстващи в бъза, са витамини от група В, витамини от група А, токофероли и витамин С.  Бъзът има и широк спектър минерали в състава си - K, Ca, Fe, Mg, P, Na, Zn, Cu, Mn, Se, Cr, Ni, Cd

Установено е, че преработката и съхранението на продукти от бъз води до промени в състава на полифенолите, които намаляват до 40% още през първите 30 дни. Бланширането на пресни плодове като цяло намалява съдържанието на полифеноли, а се повишава съдържанието на антоцианин, което също се наблюдава в сока и виното от бъзова мъст. При стареенето на виното антоцианините постепенно намаляват, но с тях намаляват още повече и полифенолите.

Най-добрият начин за запазване силата на растението е като се "консервира" със захар - в буркани се нареждат ред плод-ред захар, докато бурканът се напълни, като последният слой е захар. Когато плодът омекне (до 48 часа това се случва), допълнете с още плод и захар. Отвреме навреме го обръщайте, за да се стопи захарта напълно. След 40-ина дни го отворете, прецедете сока и съхранявайте в хладилник.

Фенолните киселини и флавоноидите в чайове от цветове на бъз се запазват в максимален обем.

Проучвания, оценяващи въздействието на съставките на бъз върху антиоксидантния статус на организма, показват, че не е необходимо да се приемат големи количества, а е по-важно те да се приемат регулярно, тъй като до 4 часа след приема на продукти от бъз, нивото на антиоксидантите, антоцианините и полифенолите в организма спада.

За какво е полезен бъза?
    -    Като антиоксидант за подобряване функционалността на всички органи и системи в човешкия организъм, стимулира ендогенната антиоксидантна защитна система
    -    За сърдечно-съдовата система - като понижава високото кръвно налягане, нивата на пикочна киселина, предотвратява трайни съдови увреждания
    -    За ендокринната система - съдейства за подобряване състоянието при диабет тип 1 и тип 2, намалява кръвната захар, регулира секрецията на инсулин, понижава LDL-холестерола и триглицеридите, намалява риска от усложнения от диабета
    -    Съдейства в борбата със затлъстяването
    -    Предотвратява развитието на грипна инфекция
    -    Стимулира производството на антитела и така увеличава клетъчния имунитет
    -    Антибактериална защита от грам-положителни и грам-отрицателни патогени, причиняващи чести инфекции на горните дихателни пътища.
    -    Намалява времето за преболедуване и спомага за предотвратяване на усложнения и хронифициране на заболяването
    -    Има диуретичен и слабителен ефект
    -    Защитава кожата от ултравиолетово излъчване

Резултати от много проучвания показват благоприятни ефекти на компонентите на бъза върху кръвното налягане, намаляване на оксидативния стрес, повишаване на активността на антиоксидантните ензими в кръвната плазма, включително глутатион, и намаляването на нивата на пикочна киселина.  Повишеното ниво на пикочната киселина е свързано с хипертония, придружена от напреднали съдови промени. Беше потвърдено намаляване на съдържанието на общия холестерол и триглицериди, както и съдържанието на LDL  - лошия холестерол, но при хора, при които имат отклонения от нормата, докато при тези, които са в нормални граници - не се наблюдават такива понижения.

Диабетът е заболяване, което се среща заедно с други компоненти на метаболитния синдром като хипертония, дислипидемия и затлъстяване. Диабетът води до патологични промени в съдовата система, което води до увреждане на вътрешните органи. Лечението на диабета се основава главно на промяна в начина на живот, подходяща диета и физически упражнения. Подходящата диета при лечение на диабет трябва да включва повишено съдържание на храни, богати на полифеноли, като плодове и техните консерви.

Резултатите от изследвания показват спиране покачването на кръвната захар при прием на екстракт от бъз, както и задържане на гликемичния индекс на нормално ниво. Прилагането на екстракт от бъз значително намалява скоростта на гликолизиране на хемоглобина, като пониженото ниво показва намален риск от усложнения, свързани с хода на заболяването. 

Бъзът може да намали риска от съпътстващи заболявания при диабет чрез намаляване на концентрацията на фибриноген, повишаване на антиоксидантната защита на организма, намаляване на процесите на окисление на липидите и подобряване на липидния профил на организма. 

Диабет тип 2 е свързан с нарушена секреция и действие на инсулина. В началния стадий на диабета се наблюдава инсулинова резистентност, т.е. нарушен отговор на тъканите към инсулина. Организъм с инсулинова резистентност, за да поддържа нормални нива на глюкоза, увеличава количеството секретиран инсулин от панкреаса (хиперинсулинемия). Продължителната хиперинсулинемия води до загуба на производството на инсулин от β-клетките на панкреаса, което води до развитие на диабет. Ролята на бъза в превенцията и лечението на диабет учени смятат, че е в повишаване на мускулния метаболизъм на усвояване на глюкоза и увеличаване на секрецията на инсулин.

Полифенолни съединения  в цветовете на бъза (кафеоилхинова киселина, нарингенин, кемпферол, ферулова киселина, кафеена киселина) повишават усвояването на глюкозата, окислението й, глюкогенезата и секрецията на инсулин, което води и до повишаване на неговата концентрация.

Затлъстяването е един от основните фактори, които играят роля в развитието на инсулинова резистентност. Съединенията, присъстващи в екстракта от цвят на бъз, намаляват натрупването на мазнини. В изследване през 2008 г.  диетата на доброволци е обогатена с продукти от бъз, при което се отчита намаляване на телесното тегло и подобряване на показателите на индекса на телесна маса (ИТМ). Съдържанието на мазнини при изследваните доброволци е показало намаление средно с 1%, физическото и психическото им благосъстояние също е било подобрено.

Бъзът е добре известно растение, което подпомага лечението на грип и настинки, проявявайки антивирусна и антибактериална активност. Едно проучване от 2009 г. изяснява, че механизмът на антивирусната активност на анализираните полифенолни съединения се основава на директното свързване с вируса и инхибирането му още на входа на инфекцията, което води до предотвратяване на проникването му в клетките. 

Има научни доказателства, че концентратът от сок от бъз стимулира системния и локален имунен отговор като освен спиране развитието на вирусната инфекция от грипни вируси H1N1, тип А и В , стимулира и производството на антитела  и това се дължи на киселинните полизахариди.

Антибактериалната активност на екстракта от кора на бъз също е демонстрирана по отношение на грам-положителни Streptococcus pyogenes, Streptococcus група G и Streptococcus група C и грам-отрицателни бактерии Branhamella catarrhalis, причиняващи чести инфекции на горните дихателни пътища.

Всички анализирани в проучване през 2011 г. концентрации на екстракти от бъз показват инхибиторен ефект върху бактериалния растеж със 70 и 99%. В други проучвания е установено, че инфузия от листа от бъз проявява инхибиторен ефект върху растежа на бактерии (Bacillus subtilis, Bacillus megaterium, Escherichia coli и Staphylococcus aureus) и дрожди (Debaryomyces hansenii, Zygosaccharomyces rouxii, Rhodotorula rubra, Candida shehatae и Candida tropicalis).

Екстрактите от бъз показват антибактериални свойства по отношение на патогени, включително резистентен на метицилин S. Aureus като антимикробната активност на екстрактите от цветовете е по-висока от тази в екстракти от плодовете, а екстрактите от листата на растението показват  умерена активност.

Въздействие върху имунната система
Бъзът има потенциал да регулира защитните механизми както при здрави организми, така и при заболяване. Установено е, че екстрактът от бъз стимулира производството на провъзпалителни цитокини и повишава производството на интерферон (гликопротеинови молекули с широк антивирусен спектър, които предотвратяват вирусната репликация).

Нивото на цитокините, отговорни за дълготрайното възпаление при хронични заболявания, водещо до увреждане на вътрешните органи, намалява с повече от 50% под въздействието на полифенолите, получени от бъз - показва изследване от 2012 г.

Антитуморна активност
Проучванията върху противораковите свойства на бъза не са потвърдили значимо въздействие. Установено е, че екстрактите от плодове и листа от бъз умерено инхибират растежа на злокачествен тумор и левкемия, което учените смятат, че се дължи на кверцетин, проантоцианидидини, фитостероли и иридоидни глюкозидни монотерпени.

Защита от слънчева радиация
Полифенолите имат способността да предпазват от UV радиация и нейните негативни последици. Цветовете на бъза са потенциални източници на активни вещества, които за разлика от антиоксидантите, обичайно добавяни към козметиката, не се разграждат под въздействието на UV-лъчи и проявяват висока биологична активност, а изследователи са открили синергизъм за UV-защита между екстракт от бъз и екстракти от безсмъртниче и червен глог.

Клиничните изпитвания върху действието на растителни смеси с лечебни свойства показват слабителен ефект и безопасност при използване на запарката от цветовете на бъза. Консумацията на сместа, приготвена от сушени плодове на зелен анасон (Pimpinella anisum), резене (Foeniculum vulgare), цвят бъз (S. nigra) и цвят сена (Cassia angustifolia) води до увеличаване на дневния брой дефекации и субективно усещане на подобрена чревна функция. 

Други проучвания показват, че екстракти от пет растения, считани за билкови диуретици, включително екстракт от цветове на бъз, предизвикват повишено отделяне на урина и повишена екскреция на натрий в урината, което е важно особено за хората с високо кръвно налягане.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ

Бъзът не е токсично растение; въпреки това листата, стъблата, кората, корените, цветовете и неузрелите плодове съдържат цианогенни гликозиди, главно самбунигрин, пруназин, холокаин и зиерин, които се превръщат в циановодород по време на храносмилането, когато се приемат в суров вид.
Консумацията на незрели растения или големи количества плодове може да предизвика гадене, повръщане и диария, но бъзът се консумира най-масово в преработен вид. Термичната обработка на суровината води до разпадане на самбунигрин, така че консумацията на плодове, подложени на топлинни процеси, не предизвиква симптоми на отравяне. 
Все пак си струва да запомните, че лечебните растения съдържат много компоненти, които могат да действат по същия начин като конвенционалните лекарства или да противодействат на тяхната активност. 
Няма клинични проучвания за взаимодействието на компоненти от бъз с лекарства, но ако приемате антидиабетни лекарства, морфин, фенобарбитал, диуретици и имуноактивни лекарства, посъветвайте се с лекуващия ви лекар.