Растението цикория е едно от най-ранните цитирани в документирана литература още от древните египетски времена.
Обикновената цикория, Cichorium intybus, е малко дървесно, многогодишно тревисто растение от семейството на глухарчетата, обикновено с яркосини цветове, рядко бели или розови. Цикорията цъфти от юли до октомври край пътищата и по ливадите на силно слънце и върху суха почва.
Според европейския фолклор цветовете на цикорията отварят заключени врати. На езика на цветята нецъфтящо стъбло на цикория означава „пестеливост“, а парче корен от цикория, дадено като подарък, означава: „Вие сте скъперник“. От друга страна, цъфтящо стъбло на цикория носи посланието: „отворете сърцето си за мен“.
Цикорията е култивирана в Европа като заместител на кафето. През 1766 г. Фридрих Велики забранява вноса на кафе в Прусия, което води до разработването на заместител на кафето от ханджията в Брунсуик Кристиан Готлиб Фьорстер (починал през 1801 г.), който получава концесия през 1769/70 г. за производството му от цикория в Брунсуик и Берлин . До 1795 г. в Брунсуик има 22 до 24 фабрики от този тип.
През Наполеоновата епоха във Франция цикорията често се появява като добавка към кафето или като негов заместител. Цикорията също е възприета като заместител на кафето от войниците на Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ и до днес се ползва много в южните щати. Използва се и в Обединеното кралство по време на Втората световна война, където Camp Coffee, есенция от кафе и цикория, се продава от 1885 г.
Някои производители на бира използват печена цикория, за да добавят вкус на кафе към крафт бирата. Други я добавят към силно светло пиво в белгийски стил, за да подсилят хмела, правейки witlofbier - от холандското име на растението.
Още средновековните монаси са отглеждали цикория. В наши дни цикорията се отглежда заради листата, които обикновено се консумират сурови като салата, бланшираните пъпки или корените, които се пекат, смилат и използват като заместител на кафето и добавка към ястия и салати. Отглежда се и като фуражна култура за добитъка.
Култивираната цикория обикновено се разделя на три вида, от които има много разновидности, като някои се отглеждат заради листата, а не заради корените (като ендивия и радичио).
Радичиото обикновено има пъстри червени или червени и зелени листа. Някои наричат радичио само червенолистния вид с бели жилки, известен също като червена ендивия и червена цикория. Има горчив и пикантен вкус, може да се използва и за придаване на цвят и пикантност на салати. В Италия се използва широко в различни разновидности, като най-известните са тези от района на Тревизо, известни като radicchio rosso di Treviso. Традиционно ястие в Рим - „puntarelle“, се прави с нежни кълнове от цикория.
Sugarloaf изглежда по-скоро като маруля, с плътно разположени листа. Може да се използва при приготвяне на сладкиши, когато е много младо и крехко, или може да се вари и консумира като зеленчук, подобно на спанак. Този сорт е разпространен и в Гърция.
Белгийската ендивия, известна на холандски като witloof или witlof („бял лист“) има малка глава от кремави, горчиви листа. Отглежда се изцяло под земята или на закрито при липса на слънчева светлина, за да се предпазят листата от позеленяване и отваряне. Често се продава увита в синя хартия, за да се предпази от светлина и така да се запази бледият й цвят и деликатен вкус. Гладките, кремаво бели листа могат да се сервират пълнени, печени, варени, нарязани и приготвени в млечен сос или просто нарязани сурови. Нежните листа са леко горчиви; колкото по-бяло е листото, толкова по-малко горчив е вкусът. По-твърдата вътрешна част на стъблото в долната част на главата трябва да се изреже преди готвене, за да се предотврати горчивина.
Коренът от цикория съдържа много различни хранителни вещества: инулин, мазнини и протеини, въглехидрати, захари, танини, минерали - калций, фосфор, калий и фолиева, кафеена, цикоринова и хлорогенова киселина. Той също така доставя ограничени количества магнезий, манган, витамин В6, витамин С, витамин К и витамин А. Фибрите съставляват 90% от теглото на сухия корен от цикория
Около 1970 г. е установено, че коренът съдържа до 20% инулин, полизахарид, подобен на нишестето. Инулинът се намира главно в семейството на растенията Asteraceae като запасен въглехидрат. Използва се като подсладител в хранително-вкусовата промишленост с подслаждаща сила 1⁄10 от тази на захарозата и понякога се добавя към кисели млека като пребиотик.
Основни ползи от включването на цикорията в ежедневието:
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ:
Цикорията се счита за безопасно растение, но въпреки това винаги преди да предприемете лечение с билки, се посъветвайте с лекуващия си лекар за евентуални взаимодействия с различните фармацевтични прерарати.
Много от билките могат да засилят или намалят действието им.
Информацията е подготвена по материали от сайтове с ботаническа, научно-изследователска и медицинска насоченост като: https://www.indigo-herbs.co.uk/, https://www.researchgate.net/ , https://www.lybrate.com/ , https://www.healthline.com/ , https://www.botanical.com/ , https://www.verywellhealth.com/ , https://www.drugs.com/ , https://www.webmd.com/ , https://eu.happymammoth.com/ , https://www.gowellnessco.com/ , https://www.ncbi.nlm.nih.gov/ , https://draxe.com/ , https://en.wikipedia.org/ , https://www.inlifehealthcare.com/, https://femininehealthreviews.com/ и още много други.
