Розацеята е хронично състояние на кожата, което засяга предимно централната част на лицето и често се характеризира с пристъпи и ремисии. Въпреки че розацеята може да се развие по много начини и на всяка възраст, проучванията на пациенти показват, че тя обикновено започва след 30-годишна възраст като зачервяване на бузите, носа, брадичката или челото, което може да се появи и изчезне спонтанно.

С течение на времето зачервяването има тенденция да става по-червено и по-устойчиво и могат да се появят видими кръвоносни съдове. Ако не се лекува, често се развиват възпалителни подутини и пъпки, а в тежки случаи - особено при мъжете - носът може да се подуе и да стане неравен от излишната тъкан. При около 50 процента от пациентите очите също са засегнати, като се чувстват раздразнени и изглеждат воднисти или кървави.

Розацеята може да засегне всички типове кожа, но хората със светла кожа се смята, че са изложени на най-голям риск. Разстройството се диагностицира по-често при жените, но е по-тежко при мъжете. Има също доказателства, че розацеята може да е наследствена и е по-разпространена при хора от северно или източноевропейски произход.

Причината за розацеята е неизвестна и няма открито общовалидно лечение, но нейните признаци и симптоми могат да бъдат ефективно контролирани с медицинска терапия и промени в начина на живот. Хората, които подозират, че може да имат розацея или имат в рода си заболяването, е добре да посетят дерматолог за диагностика и подходящо лечение - преди разстройството да стане по-тежко и да затормозява ежедневието. Добри резултати може да се получат от хомеопатично лечение, тъй като то изследва работата на организма като цяло, а не само отделния проблем.

Основни диагностични признаци на розацея

Постоянно зачервяване

Постоянното зачервяване на лицето е най-честият индивидуален признак на розацея и може да наподобява зачервяване или слънчево изгаряне, което обаче не изчезва лесно. Зачервяването при розацея може да бъде придружено с усещане за топлина и парене, смъдене, сърбеж и усещане за опъване на кожата. Ако това ви се случва често, обърнете внимание навреме.

Едновременно със зачервяването може да се появят малки червени твърди подутини или пълни с гной пъпки. Въпреки че те могат да наподобяват акне, черните точки липсват, но има парене или смъдене.

При много хора фронтално по лицето, по бузите, носа и ръба на клепачите се появяват изпъкнали и видими малки кръвоносни съдове, очите може да са раздразнени и да изглеждат воднисти или кървави, клепачите стават червени и подути, с чести ечемици, крусти и люспи около ръба на клепачите или миглите. Тежките случаи могат да доведат до увреждане на роговицата и загуба на зрителна острота. В редки случаи симптомите на розацея могат да се развият и извън лицето, най-често по врата, гърдите, скалпа или ушите.

Удебеляване на кожата

Кожата може да се удебели и разшири от излишната тъкан, най-често на носа (известен като ринофима). Това състояние се среща по-често при мъжете и може да доведе до обезобразяване на лицето и неадекватен назален въздушен поток.

Какво причинява розацея?

Въпреки че причината за розацеята остава неясна, сега изследователите са идентифицирали основните елементи на болестния процес, които могат да доведат до значителен напредък в лечението му. Скорошни проучвания показват, че зачервяването на лицето е свързано с функционирането на нервната и съдовата система, както и наличието на микроскопичен акар, наречен Demodex folliculorum, който е нормален при всеки човек, но при хората с розацея той е много по-изобилен.

Учените са стигнали до заключението, че розацеята може да е резултат от системно възпаление. И макар причинно-следствените връзки да не са категорични, те включват сърдечно-съдови заболявания, стомашно-чревни заболявания, неврологични и автоимунни заболявания и някои видове рак.

Как се лекува розацеята?

Тъй като признаците и симптомите на розацеята варират при всеки пациент, лечението трябва да бъде съобразено за всеки отделен случай.

От основна важност е поддържането на здрав чревен микробиом, който може да се балансира с хранителни добавки на пребиотици и пробиотици (пребиотиците добавят нови полезни бактерии, а пробиотиците ги хранят), оптимални нива на кръвна захар, детоксикация на организма и прием на антиоксиданти.

Билките, които могат да бъдат полезни за пациенти с розацея са всички, които успокояват нервната система, помагат за по-доброто кръвообращение и качественото храносмилане, както и редовното изхождане.

Пациентите с розацея е добре да почистват лицето си с мек и неабразивен почистващ препарат, след това да изплакнат с хладка вода и да подсушат лицето с плътна и мека памучна кърпа, като не прилагат натиск, дърпане, търкане на кожата.

В грижата за лицето подходящи билки са смрадлика, лайка, невен, хвощ и др., които имат противовъзпалителен и успокояващ ефект. Детските кремове и шампоани са добър избор за хората с розацея – това е особено важно, когато става въпрос за репеленти.

През цялата година е добре да се ползват слънцезащитни средства, които осигуряват UVA/UVB защита със SPF 30 или по-висок.

Когато е уместно, могат да се използват лазери, източници на интензивна импулсна светлина или други медицински и хирургически устройства за отстраняване на видими кръвоносни съдове или коригиране на деформацията на носа. Очната розацея може да се лекува с противовъзпалителни лекарства и друга терапия и може да са необходими препоръки от очен лекар.

В допълнение към дългосрочната медицинска терапия, пациентите с розацея могат да подобрят шансовете си за поддържане на ремисия чрез идентифициране и избягване на начина на живот и факторите на околната среда - често свързани със зачервяване - които могат да предизвикат обостряне или да влошат индивидуалните им състояния. Идентифицирането на тези фактори обаче е индивидуален процес, тъй като това, което причинява обостряне при един човек, може да няма ефект върху друг.

Материалът е подготвен по материали от изследвания на Университета по дерматология на Западно Онтарио, с пом.-ръководител проф. Джери Тан и д-р Даян Тибутот, професор по дерматология в Пенсилвански държавен университет