Познавате ли тялото си?
Вероятно сте наясно къде се намират важните органи, но знаете ли кое как работи и колко зависими са един от друг органите ни?
Как всяко наше действие (или бездействие) се отразява на цялостната съвършена система, създадена от майката-природа?
В поредица статии ви обещавам да обясня простичко това взаимодействие, което съм сигурна ще ви даде малко по-различна нагласа към самите себе си и към отговорността, която носим за запазване на здравето си.
Започвам с най-важната част - храненето, тъй като от него зависи добруването на организма.
Механично погледнато храненето започва в устата - чрез нея поемаме всички субстанции. Там започва раздробяването на храната чрез дъвкателните мускули, здравите зъби и езика. Но това не е само механичен процес - в химическата преработка на храната участват и слюнчените жлези, които произвеждат ензими - амилаза и липаза, за разграждането на въглехидратите и някои мазнини, имат и антибактериални функции. Слюнчените жлези трябва да се активират, за да произведат тези ензими и това става чрез правилната работа на нервната система.
Затова ако се храним в състояние на стрес, на крак, ако едновременно с поемането на храната четем, гледаме телевизия или в телефона си, не се изработват в достатъчно количество ензими и част от храната не може да бъде преработена във вид, удобен за по-нататъшния процес на храносмилане, който протича в стомаха.
Както вероятно сте чували стомахът зъби няма! Затова и храната трябва да стигне до него в максимално смляно състояние. В противен случай се появява болка, тежест, които пък ни правят сънливи, раздразнителни и депресирани. И причината не е толкова в количеството или качеството на приетата храна, колкото в недоброто й химическо или механично разграждане поради липсата на достатъчно освободени ензими още в първоначалния стадий.
Процесът, който сте чували като перисталтика, не се отнася само до движението на храната и течностите в червата - той включва еднопосочното движение от устата до ануса. Тази еднопосочност на движението е много важна, тъй като различните части на стомашно-чревния тракт са изградени от различни клетки и имат различна киселинност.
За да стигне до стомаха, храната преминава през езофагиалната тръба - хранопровода, която се намира зад гръдната кост между двете части на белия дроб. На границата между хранопровода и стомаха е разположена кардиачна клапа, която не позволява преглътната храна да се върне назад и същевременно предпазва лигавицата на хранопровода от стомашните сокове, които са с висока киселинност. Тази клапа се отваря за много кратко време - колкото да премине част от храната в хранопровода към стомаха, и веднага се затваря до следващата порция храна. Ако остане недобре затворена, през нея преминава стомашен сок с висока киселинност, който уврежда лигавицата на хранопровода в долната му част и води до различни заболявания - гастроезофагиална болест, хранопровод на Барет, аденокарцином.
Стомахът е следващият сектор, където храната попада, след като премине бариерата на езофагиалната клапа. В стомаха продължава механичното раздробяване на храната, което се постига от мускулните влакна и стомашните гънки - те притискат и въртят храната като в барабана на пералнята и по този начин тя се разпада на все по-малки части. В ролята на перилен препарат в тази "пералня" влизат отделената солна киселина, вода, минерални соли, ензими, които се заемат с химическото обработване и разлагането на протеините и мазнините, алкохола и аспирина. Производството на небходимите за химическа преработка на храната вещества се командват от мозъка и парентерална нервна система или иначе казано - "вторият мозък". Затова е от изключителна важност общото психическо състояние в момента на хранене.
Стомахът е покрит със слузеста обвивка, която го предпазва от киселинното действие на солната киселина. Ако не се произвежда достатъчно слуз, тогава е възможно да настъпи прогаряне на лигавицата на стомаха и образуване на стомашни язви.
Следваща спирка - тънките черва
От стомаха вече почти напълно смляната храна преминава в тънките черва през пилора - поредният сфинктер, който осигурява еднопосочното движение на хранителната маса. Под влияние на парентералната нервна система се отделя хормонът ентерогастрон, който влие върху затварянето на пилора.
В зоната на пилора се освобождава чревен алкален ензимен коктейл с Ph8 , който неутрализира поетапно киселинното съдържание, излизащо от стомаха. Поддържането на правилното Ph на съответната част от храносмилателната система е от значение за разграждането на протеините до аминокиселини, въглехидратите до прости захари и мазнините до глицерол, за да могат те да постъпят през чревните стени в кръвоносната система и да дадат на тялото необходимата енергия. Когато е нарушена киселинността на средата не се осъществява пълно разграждане на храната до най-прости вещества и те си остават неусвоени и казано простичко - отиват на боклука. Затова е важно не само какво ядем, но и как ядем!
Ако клапата на входа на тънките черва не е достатъчно добре затворена, е възможно да преминат висококиселинни стомашни сокове, които да "прогорят" лигавицата на червата и да образуват язви - известни като дуоденални язви. Болката в червата, която се появява два до три часа след прием на храна е симптом за възпалителен процес точно в тази зона на тънките черва - където става вливането на стомашносъдържимото в червата.
Тънките черва имат около 5 м. дължина, но по цялата им вътрешна стена са разположени клетъчни образувания - малки издутинки, наречени вили, покрити с реснички, които са богато кръвоснабдени. По този начин Природата е удължила чревния пасаж - почти 600 пъти, което увеличава способността за абсорбиране на хранителните вещества и включването им в кръвния поток. Защото основната задача на тънките черва е именно усвояването на нутриенти, които чрез кръвта отиват за "специализирана" обработка в черния дроб.
Към химическата обработка на храната имат своя принос и жлъчния сок и панкретични ензими, както и хормони, отделени под действието на "втория мозък".
С храната ние поглъщаме и доста патогени - болестотворни бактерии, вирусни частици и различни вредни вещества. Лимфната система е стражът на организма и затова в тънките черва са разположени много лимфни образувания - лимфни възли и Пайерови плочки, които бдят за "свои" и "чужди" и се включват в атака, когато е необходимо. Те също така поддържат баланса на чревния микробиом.
Последен етап - дебелото черво
След преработката и усвояването на хранителните вещества през стените на тънките черва, останалото съдържимо преминава в дебелото черво - това става в долната дясна половина на корема над апендицита. Там също има клапа, която не позволява на вече навлязлата в сляпото черво маса да се върне обратно. В сляпото черво продължава реабсорбцията на вода и минерални соли. Движението на остатъците от преработената храна, заедно с мъртви клетки се придвижват от мускулните стени на възходящото дебело черво до нивото на черния дроб, където правят завой наляво до нивото на далака и оттам се спускат по низходящото дебело черво към ректума. Ректумът е складът, където те се задържат, докато той се напълни и се отвори първият от аналните сфинктери - неволево контролираният.
Задържането на хранителните остатъци в дебелото черво продължава между 12 и 24 часа. Ако хранителните остатъци се задържат по-дълго време, настъпва процес на ферментация, отделяне на повече газове, реабсорбция на вода от стените на дебелото черво и втвърдяване на фекалната маса, запек, хемороиди. Приемането на достатъчно фибри с храната, които играят ролята на нежен пилинг за лигавицата на храносмилателния тракт, както и поддържането на оптимален мускулен тонус на чревните стени е от значение за незадържането на храна в ректума продължително време.
В дебелото черво се намират и над 700 вида непатогенни бактерии, които имат своята положителна роля в храносмилателния и имунологичен процес. Под тяхното влияние се синтезират витамин К, фолиева киселина, биотин. Важно е обаче те да си стоят на мястото, защото ако преминат по някакъв начин в други зони на организма - отделителна система, тънки черва, стомах, могат да доведат до сериозни заболявания. Голямото количество въглехидрати в дневното меню, антибиотиците, са предпоставка за нарушаване на чревния макробиотичен баланс.
Ако някоя от свързаните с преработката на храната системи - храносмилателна, нервна, мускулно-скелетна, отделителна, не работи пълноценно, това води до дисбаланс на чревната флора, нарушения в имунната система, недостатъчно добро смилане и усвояване на храната и в резултат - диспепсия, липса на апетит, слабост, хронична умора, анемия, както и до патологии на самия храносмилателен тракт като гастрит, улцерозен колит, езофагиални, стомашни и дуоденални язви, рефлукс, синдром на раздразнените черва, болест на Крон, дивертикулит, дисплазии и карциноми.
Факторите, които оказват влияние върху здравето на храносмилателния тракт са генетичните фактори и външните фактори. Докато от генетичните фактори няма как да избягаме, то поне външните може да ограничим - а те са основно патогени, присъстващи в храната, антибиотици, нестероидни противовъзпалителни лекарства, еднообразно хранене, силно преработени храни, стрес.
По-долу ви предлагаме няколко продукта, които могат да ви помогнат да поддържате стомашно-чревния си тракт в добра форма, да подобрите качеството на преработка и усвояване на хранителните вещества от храната като с това увеличите енергията и подобрите настроението си.
Източници на информацията:
