Tussilago farfara, известен като подбел, е растение от семейство Asteraceae (Сложноцветни). Името "tussilago" произлиза от латинското tussis, което означава "кашлица", и ago, което означава "хвърляне, действие върху, отпътуване".

Подбелът е многогодишно тревисто растение, което се разпространява чрез семена и коренища. Tussilago расте на туфи от десетки растения край пътища, в пустеещи земи, живи плетове и ливади. Цветовете, които външно приличат на глухарчета, носят люспести листа на дългите стъбла в началото на пролетта. Медоносните пчели ги обичат, защото им осигуряват прашец и нектар. Листата на подбела - с ъглови зъбци по краищата, се появяват, след като цветовете са пуснали семена и изсъхват и умират в началото на лятото.

В древността Диоскорид, Гален, Плиний и други "билкари" препоръчват пушене на лула с подбел за успокояване на гърлото. Миньорите от Корнуол редовно пушели подбел, за да се предпазят от белодробни заболявания.

В традиционната китайска медицина цветните пъпки са предпочитани; в Европа се използват листата, а в някои части на Индия се използва цялото растение. Това преференциално използване на растителните части може би се основава на разлики в химическия състав, дължащи се на условията на околната среда, заедно с предпочитани традиционни и културни подходи.

Известни са някои магически ритуали, при които се гори подбел, за възстановяване на равновесието или за да се върне любим човек. Легенди разказват, че в Северна Англия лист от подбел се е използвал за гадаене на бъдещето и посочване на бъдещия съпруг.

Подбелът е бил използван в билковата медицина и като хранителен продукт. Листата на Tussilago farfara се използват в традиционната медицина вътрешно (като чай или сироп) или външно (като лапи и вани) за лечение на заболявания на дихателните пътища, кожата, опорно-двигателния апарат, вирусни инфекции, грип, настинки, треска, ревматизъм и подагра. Екстракт от пресни листа също се използва за приготвяне на капки за кашлица и твърди бонбони.

Биохимичен състав
Tussilago farfara съдържа флавоноидни гликозиди - хиперозид и мирицетин, лутеолин и кверцетин, кемпферол и техните производни, монотерпени, дитерпени, сесквитерпени, тусфарфарин, мастни киселини, слузни вещества, има високо съдържание на кафеена киселина и нейните производни, хлорогенова  и салицилова киселина, полизахариди, танини, цинк, витамин С. 
Преобладаващите съединения в растението са фенолните киселини, на които се дължи и антиоксидантната му активност.
Листата съдържат по-високо количество фенилпропаноиди, аминокиселини, мастни киселини и по-ниско количество захари, терпеноиди и стероли.

Подбелът съдържа и пиролизидинови алкалоиди - сенеционин и сенкиркин, които имат висока мутагенна активност, но които при термична обработка  изчезват. Има докладвани единични случаи на тежки въздействия при прием на подбел, които обаче след задълбочен анализ се е оказало, че се дължат не на подбела, а на други съставки в приетите чайове. Въпреки това в Германия и Австрия е започнало разработването на регистриран сорт на билката Tussilago farfara Wien, който не съдържа туморогенните алкалоиди. В тези две страни и в САЩ диворастящата билка е забранена за продажба.

Научно-изследователски изследвания дават доказателства за ефективността и потенциалната употреба на екстракти от T. farfara и изолирани фитохимикали при лечение на заболявания като кашлица, респираторни заболявания, белодробни възпаления, алергии, чернодробни заболявания, цитотоксичност, сърдечно-съдови заболявания, церебрална исхемия, диабет, остеопороза , невропатия, невродегенеративни заболявания и стомашно-чревни заболявания до рак на белия дроб, гърдата и дебелото черво. Изводите на учените са, че измерението на лечебния потенциал на растението се дължи най-вече на неговите антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти.

Учени, работили върху сравнителен анализ на растенията от различни климатични зони са установили, че  в зоните с по-ниски температури и по-висока влажност фитохимичният състав е по-богат, както и че по-високите концентрации на фитохимикали са в надземните части. Най-висока концентрация на антиоксидантни съединения се откриват в листата.

Повишеният антиоксидантен капацитет и голямото фенолно съдържание на екстрактите от T. farfara заслужават допълнително проучване в областта на фармакологичните изследвания извън традиционната употреба като лечение на респираторни заболявания.

Понастоящем има много изследвания върху потенциалната употреба на растението и неговите съставки при ракови патологии, а именно рак на белия дроб, колоректален рак, рак на гърдата и черния дроб, които дават обнадеждаващи резултати:
- като увеличаващи ефективността  на стандартните терапии и намаляване на страничните ефекти от тях
- насърчават регенерация на чревния епител, увреден от полихимиотерапия
- действат като имуномодулатор, повишавайки ефективността на конвенционалната антитуморна терапия и намалявайки неутропенията
- при колоректален рак те показват антитуморен и противовъзпалителен ефект
- при рак на гърдата изолирани T. farfara сесквитерпеноиди проявяват антипролиферативна активност
- при чернодробен карцином метаноловият екстракт от листа индуцира апоптоза на туморните клетки
- инхибиране на пролиферация, инвазия и метастази при чернодробен карцином
- екстракти от подземните части показват силен антимикробен ефект
- високата концентрация на полифеноли, предполагат учените, има неврозащитен ефект и би могла да има положителен ефект при болестта на Паркинсон и Алцхаймер.

Канадски учени потвърждават антибактериалната активност на етеричното масло в подбела върху E-coli и Staphylococcus aureus.

Тусилагонът, който е основната активна съставка на подбела, има силно противовъзпалително действие като блокира специфичните пътища на развитие на възпалителните процеси в белите дробове, стомаха и червата. Изследвания доказват положителния ефект от екстрактите от подбел при състояния на кашлица, коклюш, хронична кашлица, хрипове, бронхит, астма.

Едно изследване върху животни установява, че третирането на мишки със смес от съединения на подбел спомага за намаляване на честотата на кашлицата с до 62%, като същевременно увеличава секрецията на храчки и намалява възпалението.

В състава на подбела присъства клей, който се смята, че съдейства за успокояване на болното гърло, помага при ларингит.

Медицински проучвания установяват ефективността на тусилагона за предотвратяване на клетъчната смърт на мозъчните клетки и протективно въздействие върху нервните клетки от увреждания и възпаления. Това, учените смятат, че се дължи и на наличието на активни компоненти с антиоксидантно действие. 

Всички проучвания потвърждават ефективността на приложение на подбела върху белодробните възпаления. Екстрактът от билката има отхрачващо действие и е полезен при всички видове кашлица. 

Противовъзпалителното действие на цветовете на билката се използвва успешно и при локално третиране на кожни проблеми - възпаления, екзема, ужилвания.

Като противовъзпалително средство подбелът се включва в комбинации от чайове за намаляване отоците и болките при артритни и ревматични заболявания.

Подбелът има своето приложение и в градинарството - торът от подбел както и поливането на растенията с чай от билката увеличава усвояването на азот и калий от почвата, което прави растенията по-силни.  Поставете нарязаните листа в съд, добавете вода, колкото да ги покрие. Оставете листата да киснат поне една седмица като всеки ден ги разбърквате. Прецедете сместа и вече имате мощен органичен тор от подбел. За да подхраните нови растения, смесете 1 част от сместа с 9 части вода за първото подхранване. След като се стабилизират, можете да продължите да подхранвате ежемесечно в съотношение 1:2. За добре развити растения растения използвайте разреждане  1:6  през пролетта и 1:9 в следващите месеци до края на август, когато трябва да преустановите торенето до следващата пролет.

Утвърдени приложения на подбела към момента:
- кашлица, коклюш, бронхит, астма
- ларингит, възпалено гърло
- кожни възпаления - външно приложение - вани и лапи
- артрит и ревматизъм

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ:
Винаги преди да предприемете лечение с билки, се посъветвайте с лекуващия си лекар за евентуални взаимодействия с различните фармацевтични прерарати. 
Много от билките могат да засилят или намалят действието им.

Информацията е подготвена по материали от сайтове с ботаническа, научно-изследователска и медицинска насоченост като: https://www.indigo-herbs.co.uk/, https://www.researchgate.net/ , https://www.lybrate.com/ , https://www.healthline.com/ , https://www.botanical.com/ , https://www.verywellhealth.com/ , https://www.drugs.com/ , https://www.webmd.com/ , https://eu.happymammoth.com/ , https://www.gowellnessco.com/ , https://www.ncbi.nlm.nih.gov/ , https://draxe.com/ , https://en.wikipedia.org/ , https://www.inlifehealthcare.com/, https://femininehealthreviews.com/  и още много други.