Офиката  (Sorbus aucuparia) е от семейство Розови - също като крушата, ябълката и др. Нарича се още планински ясен поради приликата на листата на двете дървета. Всички части на дървото са стипчиви и могат да се използват при дъбене и боядисване в черно. Когато се отреже, планинският ясен дава стълбове и обръчи за бъчви. Както кората, така и плодовете и листата имат лечебни свойства.

Препаратите от различни части на растението се използват в етнофармакологията като естествено средство за лечение на бактериални, вирусни, възпалителни заболявания, включително тумори.

В билколечението отвара от кората се дава при диария и се използва за вагинални промивки при левкорея и др.

Зрелите плодове осигуряват киселинна и стипчива гаргара при болки в гърлото и възпалени сливици. Заради техните антискорбутни свойства, те са били използвани при скорбут. Стягащата запарка се използва като лечебно средство при хемороиди и задух.

Традиционно хората са консумирали офика в малки количества като каша, за да подобрят апетита и да стимулират производството на стомашна киселина, както и за лечение на чревна обструкция, различни заболявания на черния дроб и жлъчния мехур.

Плодът е любима храна на птиците. От плодовете се приготвя вкусно желе, което върви отлично със студен дивеч или диви птици, от тях може да се приготви сок, мармалад, ликьор или сайдер, оцет и се включва в смеси за чай.

В Северна Европа плодовете се сушат за брашно, а когато ферментират, се получава силен алкохол. Уелсците варели ейл от плодовете, чиято тайна сега е загубена.

Листата съдържат биологично активни вещества с антиоксидантен и противовъзпалителен ефект.

- Диабет

- Диария, маларични състояния, дизентерия

- Запек, хемороиди

- Подагра, остеоартрит, ревматизъм

- Сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, втвърдяване на артериите, възпрепятства натрупването на холестеролни плаки

- Хронични бъбречни заболявания - възпаления, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур - забавя развитието на бактерията E-coli

- Застой на течности в организма

- Чернодробни и жлъчни проблеми - подобрява елиминацията на мазнините

- Менструални спазми и предменструален синдром

- Нарушена обмяна на веществата, забавен метаболизъм

- Орален мукозит, скорбут

- Хипо и авитаминоза

- Кръвоспиращо средство

- Външно - при кожни обриви, кожна туберкулоза, екзема

Плодът на офиката съдържа винена киселина преди узряване, лимонена и ябълчена киселина след узряване; две захари - сорбин и сорбит, последният след ферментация; парасорбинова киселина, която е ароматна и се превръща в изомерна сорбинова киселина чрез нагряване под налягане; горчиви, кисели и оцветяващи вещества. 

В плодовете се съдържа сладък на вкус захарен алкохол - сорбитол. 

В семената се съдържа синилна (циановодородна) киселина, която е отровна.  

Кората има горчив стипчив вкус, без мирис и е източник на амигдалин (амигдалинът е цианоглюкозид и се открива в горчивия бадем, костилките на праскови и кайсии и може да бъде токсичен при поглъщане в по-големи количества).

Плодовете на офиката съдържат още пектини, флавоноиди, рутин, астрагалин, хиперозид, кемпферол, кверцетин, изокверцитрин, антоцианидини, каротеноиди - съдържанието на каротин (провитамин А) е почти два пъти по-високо, отколкото е в морковите; витамин С - три пъти повече, отколкото в портокалите; витамини Р, Е (епидемиологичните проучвания показват, че хората, които консумират по-богати на витамин Е храни, имат по-ниска честота на рак, деменция и/или сърдечно-съдови заболявания), витаин В, витамин  К, фолиева киселина, органични киселини, хлорогенова и неохлорогенова киселина, ферулова киселина,  много високи проценти линолова и олеинова киселини,  калий, калций, фосфор, желязо, магнезий, цинк, мед, манган и др.

 

Зелените плодове на офиката съдържат парасобринова киселина, която при  узряването им се трансформира в сорбинова киселина и сорбит, използвани като безвреден подсладител за диабетици. 

В много проучвания офиката показва значителна антиоксидантна активност, която е сравнима или в някои случаи дори по-висока от тази на много други ядливи плодове, като арония и боровинки. Основните полифенолни съединения, отговорни за антиоксидантните свойства на офика, са фенолни киселини (най-вече кафеоилхинова киселина), флавоноли (кверцетин, изокверцетин, хиперозид, рутин, катехин, епикатехин), антоцианини (главно цианидин или пеларгонидин гликозиди) и проантоцианидини.

Метанолови екстракти от  сушената кора и листа на някои видове офика  са забележително по-силни антиоксиданти от черен чай и кафе, като съцветието на S. aucuparia демонстрира най-висок антиоксидантен капацитет.

Научни открития доказват, че екстрактите от S. aucuparia имат силна антимикробна активност срещу широк кръг от микроорганизми, грам-положителни и грам-отрицателни бактерии.

Хлорогенните киселини са свързани с намален риск от диабет тип 2, те се хидролизират до кофеинова киселина, която намалява абсорбцията на глюкоза и оксидативния стрес, като по този начин намалява производството на глюкоза в черния дроб. А сладката офика съдържа голямо количество от тях и затова във фитомедицината се ползва при диабет с цел намаляване рисковете от прогресирането на заболяването и усложненията, свързани с него.

Изследователите са наблюдавали намаляване на възпаленията в червата при употреба на екстракти от офика, подобрение при синдром на раздразнените черва и при инфекция с Clostridium difficile, която причинява коремна болка, диария, треска, гадене, колит.

Парасорбинова киселина  се открива  в плодовете и семената на S. aucuparia. Това съединение дразни стомашната лигавица и ако се консумира в по-големи количества, може да причини лошо храносмилане и увреждане на бъбреците при хората. Въпреки това, термичната обработка или замразяването модифицира парасорбиновата киселина в нетоксична сорбинова киселина. Парасорбиновата киселина е чувствителна към промените в температурата и се разделя на безопасни съединения, ако плодовете се берат след първата слана.

Другият токсичен компонент в офиката е цианогенният гликозид пруназин, който се извлича от аминокиселината фенилаланин. По този начин циановодорода от семената на офика, когато се образува на нива над 2–3 mg/L, може да причини дихателна недостатъчност и дори смърт. Поради тази причина семената трябва да бъдат отделяни.

 

Офика не се препоръчва за хора, които страдат от повишена стомашна киселинност и лоша коагулация на кръвта. Настойки и сок от офика не трябва да се използват от хора, претърпели сърдечен удар, инфаркт или инсулт, както и с исхемична болест на сърцето.

Да не се употребява от хора с ниско кръвно налягане и индивидуална непоносимост. 

Някои лекарства, които могат да увредят бъбреците - като циклоспорин, аминогликозиди, включително амикацин, гентамицин и тобрамицин; нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително ибупрофен, индометацин, напроксен, пироксикам и много други, могат да увеличат риска при едновременен прием с офика.

Винаги преди да предприемете лечение с билки, се посъветвайте с лекуващия си лекар за евентуални взаимодействия с различните фармацевтични препарати.