Към количка

МАГАРЕШКИ БОДИЛ - ONOPORDUM ACANTHIUM

Onopordum acanthium L. (магарешки бодил) е двугодишно тревисто растение, което достига до 2 м височина. Коренът е дебел и сочен, достига до над 30 см. Стъблото е изправено, разклонено,  с шипове по ръба. Стъблото е кръгло с диаметър 2–3 см. Първогодишните растения растат в розетка от листа и от двете страни има широки елиптични израстъци. През втората година растенията цъфтят, дават плодове и умират.  O. acanthium цъфти през юни-септември, а плодовете узряват през юли-октомври. Растението расте върху каменисти или песъчливи почви, богати на амониеви соли, на светли открити места.

Стъблата и пъпките на младото растение (в първата му година) се използват в кулинарията като аналог на артишока. Съцветията съдържат комплекс от протеолитични ензими "onopordosin", които могат да се използват като средство за съсирване на млякото в млечната промишленост.

В Шотландия магарешкият бодил е национален символ.

Onopordum acanthium традиционно се използва като бактерицид, кардиотоник, хемостатик, диуретик, за лечение на нервност, като противотуморно средство и за лечение на възпаление на отделителната и дихателната системи.
В българската народна медицина растението се е използвало като освежаващо и ободряващо средство. 

Водният екстракт от Onopordum acanthium се използва в традиционната медицина в Йордания за лечение на различни видове рак, а с локално приложение - при рак на кожата и намаляване на отоци от всякакъв произход.

Съцветия, корени, семена и късно развиващи се листа на Onopordum acanthium са използвани вътрешно в традиционната медицина на Централна Азия за лечение на възпаление на дихателните пътища и пикочните системи.
Фармакологичните изследвания доказват, че Onopordum acanthium е обещаващо фармакологично средство със своите  антибактериални, антиоксидантни, противоракови, противовъзпалителни, аналгетични, антипиретични, хипотензивни и антиепилептични свойства, както и при лечението на кожни раздразнения и заздравяване на рани. 

Магарешкият бодил е с богат състав от сапонини, алкалоиди, сесквитерпенови лактони, флавоноиди - лутеолин, тритерпени, стероли, липиди, азотсъдържащи съединения, фенолни киселини, кумарини, инулин, разтворими захари , протеин, мастни киселини, лигнани, кафеена и янтарна киселина и още много други биологично-активни вещества, производни на горните.

Този му състав е причината да бъде ползван от векове в традиционната медицина по света като:
    -    Кардиотоник, полезен при сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, лошо кръвообращение
    -    Антиоксидант
    -    Седатив и антиконвулсант
    -    Противовъзпалително и антипиретично средство, обусловено от наличието на изохлорогенна киселина и  тритерпеноиди, равностойно на аспирина за понижаване на температурата
    -    Средство за противодействие на стомашно-чревни инфекции
    -    Диуретик, полезен при инфекции на пикочните пътища
    -    Съставна част в кремове и мехлеми за заздравяване на рани - има овлажняващи и анти-стареещи свойства, дължащи се на епидермалната реструктурираща активност. Тук хидроалкохолният екстракт от цветовете е най-ефективният.
    -    Средство за намаляване на отоци, без значение на произхода им
    -    Антибактериално средство - при изследване химическите активности на билката е установено силното антибактериално действие срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии (Klebsiella pneumonia, Proteus vulgaris, Shigella sonnei, Vibrio cholerae, Escherihia coli, Staphylococcus aureus, Bacillus anthracis, and Salmonella paratyphi A, Staphylococcus epidermidis, Micrococcus loteus)  
    -    Противораков ефект - Екстракти от Onopordum acanthium са тествани за антипролиферативно действие върху левкемични клетки,  за цитотоксични ефекти срещу туморни клетки на глиобластом, при рак на кожата, на шийката на матката и рак на гърдата, при което се потвърждава предизвикването на необратими  изменения в клетъчната структура на раковите клетки, водещи до намаляване на тяхното размножаване и смърт.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ:

Изследователите не откриват токсичност при магарешкия бодил.
Въпреки това - винаги преди да предприемете лечение с билки, се посъветвайте с лекуващия си лекар за евентуални взаимодействия с различите фармацевтични прерарати. 

Информацията е подготвена по материали от сайтове с ботаническа, научно-изследователска и медицинска насоченост като: https://www.researchgate.net/ , https://www.lybrate.com/ , https://www.ncbi.nlm.nih.gov  и  други.

 

 

Много често белият трън се бърка с магарешкия бодил - тук ще откриете най-видните разлики във външния вид на двете растения, по които можете да ги разпознаете - цветовете на белия трън имат в основата си заострени листа, докато на магарешкия бодил те са видоизменени в остри бодлички. Листата на двете билки също са доста различни - прави впечатление, че тези на белия трън са на петна, докато на магарешкия бодил са сиво-зеленикави едноцветни.