Лобелията е цъфтящо растение с високи зелени стебла, дълги листа и малки виолетови цветове, характерно за Северна Америка, с потенциални здравословни ефекти.

Лобелията е получила своето научно видово наименование, siphilitica, от предишната му употреба за лечение на венерически заболявания, главно сифилис, използвано за първи път от ирокезите. Индианските племена са го използвали и като средство за предизвикване на повръщане, за лечение на астма и мускулни заболявания, за спиране на тютюнопушене и прекаляване с алкохол. Често е употребявано в религиозни церемонии, както и като „любовен еликсир“. Отвара от лобелия също се е приемала за противодействие на болести, причинени от магьосничество. Чероките пасират корените на лобелия, за да могат да се използват като лапа за болки в тялото.

Европейците за първи път са се докоснали до растението чрез връзката си с индианците. Сър Уилям Джонсън, началник по въпросите на индианците в Северна Америка, закупува проби от Голямата синя лобелия, известна по онова време като „тайното лекарство на индианците за сифилис“, и ги изпраща в Европа като лекарство за сифилис. Европейските лекари обаче не успяват да излекуват болестта с растението, така че то не е прието като форма на лечение в Европа. Това най-вероятно се дължи на факта, че европейците не са използвали другите билки, които обикновено се използват заедно с растението за лечение на сифилис.

Въпреки че не е доказано, че лекува болестта, шведският ботаник Карл Линей, вярвайки на разказите на индианците, дава това наименование на растението -  Lobelia Syphilitica.

Лобелията продължава да се използва за медицински цели и днес. Проучванията показват, че лобелинът, нейното основно активно съединение, може да предпази от депресия, да помогне за лечение астма, на пристрастяване към тютюн и наркотици и да подобри паметта и концентрацията.

Лобелията се предлага насипна и изсушена за приготвяне на чай, както и на капсули, таблетки и течни екстракти. Цветовете, листата и семената се използват в различни препарати.

Лобелията съдържа няколко различни алкалоида и съединения, на които се дължат терапевтичните и медицински ефекти.

Лечебните/токсични свойства на голямата синя лобелия се дължат на наличието на алкалоиди лобеламин (предшественик на лобелин), лобеланидин и лобелин. Лобелинът е най-важният от алкалоидите и е отговорен основно за свойствата на растението. Лобелинът действа върху тялото по много подобен на никотина начин като повлиява никотиновите холинергични рецептори. Алкалоидът е изолиран за първи път като основен компонент на лобелия през 1921 г.

Цялото растение може да се използва и като аналгетик, очистително, отхрачващо, наркотично, стимулиращо и успокояващо средство, което може да лекува възпалителни заболявания, травматични наранявания, тетанус, рани и абсцеси, настинки и треска, дифтерия и тонзилит. Може да се използва и за лечение на ухапвания от скорпиони и змии.

Най-известният алкалоид в Лобелия - lobeline, в проучвания показва неговия ефект при:

Астма и други респираторни заболявания

Лобелията стимулира дихателния център на мозъка, причинявайки по-силни и дълбоки вдишвания, което я прави полезна при респираторни проблеми, като астма, хроничен бронхит, магарешка кашлица и пневмония. Едновременно с това отпуска дихателната и нервно-мускулната система, действа като спазмолитик и помага да се изчисти слузта от белите дробове. Това се дължи на наличието на лобелин в растението, чиято концентрация е най-висока в семената.

Лобелинът показва инхибиране на възпалителните протеини и предотвратяване на подуването, което всъщност затруднява дишането.

Въпреки че тези открития са обещаващи, са необходими изследвания върху хора.

Депресия

Съединенията, открити в лобелия, показват блокиране на определени рецептори в мозъка, които играят важна роля за развитието на депресия.

Изследване върху животни разкрива, че лобелинът значително намалява депресивното поведение и нивата на хормоните на стреса в кръвта и е възможно да засили действието на обичайните антидепресанти.

Тъй като не са правени изследвания върху хора, растението не може да се препоръча като алтернатива на конвенционалните антидепресанти.

Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD)

Активното вещество в билката – лобелин, може да облекчи определени симптоми, включително хиперактивност и затруднено фокусиране, като подобри освобождаването и усвояването на допамин в мозъка.

Проучване при възрастни с ADHD, отбелязва, че приемането на до 30 mg лобелин на ден помага за подобряване на паметта за 1 седмица, но резултатите все още е необходимо  да бъдат потвърдени в проучвания с контролна група и при по-големи групи хора.

Злоупотреба с наркотици

Лобелията е изследвана като потенциално средство за лечение на злоупотреба с наркотици.

Тъй като лобелинът има подобни ефекти върху тялото като никотина, той отдавна се смята за възможно средство, което да помогне на хората да спрат да пушат.

Някои проучвания показват, че лобелинът може да бъде полезен при други видове наркомании, тъй като може да взаимодейства с мозъчните рецептори, отговорни за освобождаването на невротрансмитери, водещи до пристрастяване.

Едно изследване върху животни при плъхове, пристрастени към хероин, установи, че инжекциите лобелин от 0,5–1,4 mg на килограм телесно тегло (1–3 mg на kg) намаляват броя пъти, в които гризачите се опитват да си инжектират хероин.

Въпреки че предварителните проучвания са обещаващи, липсват достатъчно доказателствени изследвания в тази област. По тази причина лобелия официално не може да се препоръча като ефективно лечение за какъвто и да е вид наркотична зависимост.

Антиоксидантна способност

Доказано е, че съединенията в различните видове лобелия, особено алкалоидът лобиналин, открит в Lobelia cardinalis, действат като антиоксиданти.

Проучване установява, че наред с  борбата със свободните радикали, лобиналинът подпомага мозъчните сигнални пътища. По този начин това съединение може да играе полезна роля при заболявания, които произтичат от увреждане на мозъка, като болестта на Паркинсон. Въпреки това са необходими повече изследвания.

Странични ефекти и предпазни мерки

Не се препоръчва самолечение с голяма синя лобелия, тъй като предозирането може да причини замаяност, гадене, хипотония, повръщане, ступор, тремор, парализа, конвулсии, кома и дори смърт. Самолечението също е много опасно, тъй като полезната доза лобелин е много близка до токсичната доза и различията между растенията могат да доведат до предозиране.

Мерки за сигурност и източници

Винаги преди да предприемете лечение с билки, се посъветвайте с лекуващия си лекар за евентуални взаимодействия с различните фармацевтични препарати.  Много от билките могат да засилят или намалят действието им.

Информацията е подготвена по материали от сайтове с ботаническа, научно-изследователска и медицинска насоченост като: https://www.medicalnewstoday.com/; https://www.ncbi.nlm.nih.gov/  ; https://www.planetayurveda.com; https://www.indigo-herbs.co.uk/; https://www.botanical.com/; https://www.herbalreality.com/, https://www.vitality-pro.com, https://journals.sagepub.com/, https://www.intechopen.com/ , https://www.researchgate.net/  , https://www.lybrate.com/   https://www.healthline.com/  , https://www.verywellhealth.com/  , https://www.drugs.com/  , https://www.webmd.com/  , https://eu.happymammoth.com/  , https://www.gowellnessco.com/  , , https://draxe.com/  , https://en.wikipedia.org/  , https://www.inlifehealthcare.com/ , https://femininehealthreviews.com/, https://www.integrativeasheville.org/  и други.