Приложение на исландския мъх, доказано с научни изследвания:
- силен антиоксидант, като повлиява благоприятно черния дроб, сърдечно-съдовата, нервната, кръвоносната и кръвотворната системи
- проблеми на дихателната система - суха непродуктивна кашлица, астма, коклюш, туберкулоза
- при простуда и грип
- фарингеално дразнене и пресипнал глас
- диспепсия и безапетитие, анорексия
- стомашно-чревни неразположения - колит, гастрит, язва на дванадесетопръстника и стомаха, раздразнени черва, запек
- диабет
- нефрит
- общоукрепващо, за по-бързо възстановяване след боледуване
- повишава имунитета
- антидиабетно
- превенция на раковите заболявания
- външно - при вагинални течения, гнойни рани, изгаряния

По света има около 20 000 видове лишеи, като семейство Parmeliaceae - към което принадлежи исландският лишей, е най-многобройното - с повече от 2700 вида, разпределени в около 70 рода. Лишеите са важни като биомонитори за околната среда и замърсяванията на почвата и въздуха, за оценка на натрупването на тежки метали, включително кадмий, мед, желязо, манган и никел, за наличието на високи нива на серен диоксид и флуорид, освен това тези лишеи абсорбират радиоактивни отпадъци. Доказано е, че Cetraria islandica е биоакумулатор на елементи като Al, Cr, Li, Mg, Cd, Hg и Pb, които също са известни като потенциално токсични елементи.

Исландският лишей (Cetraria islandica) расте изобилно в много алпийски райони на Северното полукълбо и върху богатата на минерали вулканична почва, в чистия, незамърсен въздух на древните полета от лава в Исландия.

Смята се, че исландците са използвали исландски лишей/мъх от времето на заселването си през 874 г. Първото споменаване на използването на исландски мъх в Исландия е в Jónsbók (Книга със закони) от 1281 г., където се посочва, че е “забранено да се влиза в други ферми, за да берете лишеи”.

Исландските саги също съдържат препратки към експедиции за бране на лишеи, при които жени и деца са се качвали на коне в планината да събират лишей, спяли са в палатки и са съхранявали лишея в кожени торби - за тях той е бил животоспасяващо средство. Тъй като отглеждането на зърно в Исландия никога не се развива поради неподходящия климат и терен, мъхът е основната им храна. Колкото повече мъх расте върху дадена собственост, толкова по-ценна се смята земята.

Исландският лишей/мъх е известен като източник на питателна и лесно смилаема кафява храна, използвана вместо нишесте, за приготвяне на мляко и горещ шоколад, хляб и каша от мъх, като добавка и сгъстител на супи и сосове, ястия с месо и др. Исландският мъх е бил и все още е ценен източник на храна за северни елени, карибу, мускусни говеда и лосове.

Във Финландия исландският лишей е основно средство при настинка, в Швеция се използва за лечение на нефрит и диабет, в Турция - като хемостатично и антихемороидно средство. Освен това C. islandica се използва за лечение на туберкулоза в Испания, Франция и Турция. В Италия това е хранителна добавка, ценена заради свойствата си за улесняване на храносмилането. В Исландия се използва като добавка при производството на колбаси, skyr - продукт, подобен на извара, продава се и като горчива алкохолна напитка (38% алкохолно съдържание), наречена Cetraria islandica schnapps. В Русия през годините 1942–1943 г. C. islandica се използва за индустриално извличане на глюкоза поради недостига на захарно цвекло.

Въз основа на терапевтичните ползи от C. islandica, смлени билкови вещества и меки екстракти от този лишей под формата на сироп, дъвка за уста и таблетки за смучене се предлагат на пазара за облекчаване на суха и дразнеща кашлица и дрезгав глас, а в комбинация с други билки - за възпалителни процеси на горните дихателни пътища , за управление на бронхиалните секрети и за облекчаване на кашлицата. C. islandica е одобрен като овкусител за алкохолни напитки в Съединените щати.

В европейската народна медицина растението е известно от векове, предимно като средство за лечение на кашлица и други заболявания на дихателната система, дразнене на устната и фарингеалната лигавица, като горчив тоник и подсилващо средство, както и като лактогонно средство. Исландският лишей е част от състава на различни козметични продукти, включително шампоани и балсами, дезодоранти, пасти за зъби, ексфолиращи и антицелулитни кремове, продукти за маникюр и педикюр и лосиони за след бръснене, в подмладяващи кремове.

Всички части на лишеите са годни за консумация. Може да се използва изсушен през зимата, но може и да се накисне. Варенето премахва горчивината на растението. Може да се добави като сгъстител към мляко.

Cetraria islandica се прилага под формата на отвари, тинктури, воден екстракт и запарки. Традиционната употреба на растението е потвърдена във фармакологични проучвания in vitro и in vivo, а съвременните научни изследвания доказват ефикасността на биоактивните компоненти на лишея като антиоксидант, имуномодулатор, инхибитор на липидната пероксидация и някои ракови клетки, като антимикробно, антидиабетно и противопаразитно средство.

Биоактивни компоненти в исландския лишей
Исландският лишей съдържа около 70% лихенин (нишесте от лишей), полимерно въглехидратно съединение, подобно на обикновеното нишесте, гликозиди, въглехидрати, тритерпеноиди, протеини и аминокиселини, смоли и слузни вещества и флавоноиди. Съдържа и модификация на хлорофил (наречен талохлор ), фумарова киселина , фумарпротоцетрарова киселина и протоцетрарова киселина, цетраринова киселина или цетрарин, мастни киселини - лихестеринова киселина и протолихестеринова киселина, йод, натрий, фосфати, витамин А, витамините В1 , В9 и В12.

Основните химични съединения, открити в исландския лишей, са големи количества от вид нишесте, наречено лихенин. Когато това съединение се вари, то се превръща във вещество, наподобяващо клей, което е особено успокояващо за раздразнените лигавици, които покриват дихателните пътища и носните проходи. Екстракти от лишея са патентовани за производството на лекарство за предотвратяване и лечение на астма.

Високото съдържание на лихенин упражнява своето успокояващо действие и в храносмилателния тракт и червата, като помага за облекчаване на симптомите на гастрит, стомашни и дуоденални язви и хронични храносмилателни смущения, при лечение на храносмилателни разстройства, причинени от паразити, поради способността му нежно да изхвърля чревни паразити. Доказана е ефикасността на екстрактите от лишея при Хеликобактер пилори - една от основните причини за язви на стомаха . Класифициран като горчива билка, исландсият лишей се прилага и като стимулатор на произоводството на ензими, с които по-пълноценно да се усвоят хранителните вещества. По този начин подсилва и кръвотворната - повишава нивата на гранулоцити и фагоцити, и имунната система на човека.

Исландския лишей съдържа сложни полизахариди, вторични метаболити, които освен имуностимулиращия ефект са особено полезни за успокояване на сухата кашлица, съдържанието на уснинова киселина и други лишейни киселини придава на лишея антибиотични свойства и го прави добър избор при борба с вирусни, бактериални - грам-положителни и грам-отрицателни патогени, гъбични инфекции.

Високата антиоксидантна активност на исландския лишей подпомага сърдечно-съдовата, нервната и хепатобилиарната системи като повлиява увреждането на панкреатичните и бъбречни клетки, повишава активността на антиоксидантните ензими, намалява общия оксидативен стрес. При тестове екстрактите показват високо ниво на инхибиране на липидната пероксидация и мощно пречистване от свободни радикали.

Доказаните противовъзпалителни ефекти на екстрактите от исландски лишей са полезни и при артритни заболявания.

Невропротективно действие на лишея се дължи на фумаропротоцетраровата киселина, която доказано повишава невропроводимостта и клетъчната жизнеспособност на нервните клетки, намалява вътреклетъчното производство на свободни радикали и подобрява съотношението редуциран-окислен глутатион.

Протолихестериновата киселина в състава на исландския лишей намалява клетъчната жизнеспособност на човешките клетки от рак на гърдата, черния и белия дроб, човешки меланомни клетки, клетки на еритролевкемия и клетки от карцином на дебелото черво.

Исландският лишей има инхибиращо тирозиназата действие и по този начин намалява производството на меланин и увреждането на кожата от ултравиолетовото излъчване, помага за депигментация на тъмните петна по кожата.