Растението изсипливче e разпространено в Европа, Западна Азия и Северна Африка. То често се ползва като декоративна зелена почвена покривка върху бедни на минерали песъчливи почви и на открити терени с обилно слънце.
В традиционната медицина се ползват листата и цветовете му. Основно се прилага при отоци, причинени от бъбречни заболявания - действа като диуретик и намалява риска от натрупване на седимент и образуване на пясък и камъни в бъбреците и жлъчката.
Има антиконвулсивен и дизинфектиращ ефект върху уринарния тракт.
Полезна билка е и при жлъчни дискинезии и синдром на раздраненото черво, той като повлиява спазмотичността на гладката мускулатура.
Намира приложение при треска, висока температура и диарийни състояния.
Поради наличието на дъбилни вещества, лапите от прясната билка помагат за по-лесното заздравяване на рани.
Биоактивните вещества, които придават лечебните му ползи са сапонините - херниарин и умбелиферон, кумарини, фенолни киселини, тритепеноидни сапонини, стероли, хетерозиди, танини, флавоноиди и минерали, етерични масла.
Полифенолите допринасят за намаляване риска от сърдечно-съдови заболявания; танините и сапонините пък имат свойството да забавят освобождаването на глюкоза и имат антиоксидантен ефект.
Първите сведения за употребата на изсипливчето са от 16 век, където се описва приложението му като диуретичен агент при третиране на хроничен цистит и уретрити. Наименование на билката herniaria идва от твърдението на старите билкари, че помага при херния.
Има данни за приложение на растението като добавка при респираторни инфекции, при артрит, ревматизъм както и като "чистач на кръвта".
Приложение за отделителната система:
- задържане на урина
- увеличаване потока на урината
- катар на пикочния мехур
- камъни в бъбреците
- бъбречни колики
- албуминурия
- цистит, уретрит
- отоци от задържане на течности
Други приложения:
- диабет
- бронхиален катар
- белодробен фтизис
- жълтеница
- премахване на излишната слуз в стомаха
- левкорея
- кожни заболявания
- заболявания, дължащи се отравяния на кръвта
- слабо зрение, свързано с албуминурия и уремични нарушения
- холетиаза
- подагра
Поради високата летливост на биоктивните вещества в билката, тя не бива да се вари или залива с гореща вода за разлика от мечото грозде, което има сходен ефект с изсипливчето, но трябва да се вари и кисне, за да се извлекат активните му субстанции. Двете билки не бива да се употребяват едновременно.
При изследвания е установена по-високата антиоксидантна ефективност на хидроетаноловите екстракти в сравнение с водните, докато водните разтвори показват по-висока антибактериална стойност.
Информацията е подготвена по материали от сайтове с ботаническа, научно-изследователска и медицинска насоченост като: https://www.researchgate.net/, https://www.healthline.com/, https://www.botanical.com/, https://www.verywellhealth.com/, https://www.drugs.com/, https://www.webmd.com/, https://eu.happymammoth.com/, https://www.gowellnessco.com/, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/, https://draxe.com/, https://en.wikipedia.org/, https://www.inlifehealthcare.com/, https://femininehealthreviews.com/ и още много други.
