Билката, която в българската фитомедицина е известна като горицвет, е с латинско наименование Adonis Vernalis. Родът Adonis L. принадлежи към семейство Ranunculaceae, разпространен е в Северното полукълбо – основно Европа и Азия, и включва 32 едногодишни или многогодишни тревисти вида.
Благодарение на техните подобряващи сърдечната дейност ефекти, Adonis spp. отдавна се използват в европейската и китайската народна медицина. Тези растения са широко изследвани в края на 19 век, когато сърдечно-съдовата активност на Adonis vernalis L. е отбелязана в европейската фитомедицина. От началото на 20 век са и данните за употреба на екстракти от растението в Япония, Корея и др. азиатски страни, както и от Германия и Съветския съюз като кардиотонично и противооточно средство. Ползите от растението са документирани в древността в китайската materia medica, „Ben Cao Gang Mu“.
Учените са изолирали повече от 120 химични съединения, като най-важните компоненти в A. Vernalis са кардиогликозидите - симарин, строфантидин, вернадигин и ацетилстрофадогенин, адонитоксин и производните му; други гликозиди - адонилид, фукужусон, линеолон, изораманон; флавони - лутеолин, адонивернит - производно на лутеолина, хомоадонивернит, ориентин и производни, витексин; каротеноиди - астаксантин, адонирубин, адониксантин; мастни киселини и техните естери; кумарини и скополетин - от корените на някои от видовете Adonis.
Растенията от рода, техните екстракти и активни съставки притежават широки фармакологични свойства, включително сърдечно-съдови, антиангиогенни, антибактериални, антиоксидантни, противовъзпалителни и акарицидни действия и показват диуретични ефекти и ефекти върху централната нервна система.
В началото на 30-те години на 20 век за първи път са доказани същото ниво на ефективност за сърцето като дигиталис и съответните дигиталисови препарати при сърдечна недостатъчност, придружена от нарушение на сърдечната проводимост, а през 60-те години е открита и мощната антихиперлипидемична активност на алкохолния екстракт от A. Vernalis.
В началото на 21 век са доказани научно противовъзпалителните и антивирусни ефекти на екстрактите на A. Vernalis при херпес вирус, инфлуенца вирус тип А2 и полиовирус тип 1.
Корените и стеблата на растенията от рода Adonis са токсични за хората и животните като при Adonis Vernalis – горицвет, тази токсичност е най-слабо изразена - липсва скополамин и някои други токсини.
В първите десетилетия на 20 век е създаден хомеопатичен препарат от растението като така се избягват токсичните ефекти. Прилага се за подобряване на сърдечната дейност – при аритмия, сърдечна недостатъчност, слаб и/или неритмичен пулс, ангина пекторис, при циркулаторни проблеми, водещи до задържане на течности и отоци, забавено кръвообращението. Хомеопатичните предписания са строго индивидуализирани и не бива да се прилагат без консултация със специалист.
В народната ни медицина билката се прилага при:
Мерки за сигурност и взаимодействия с други лекарства:
Билката е противопоказана при бременност и кърмене.
Не трябва да се приема в комбинация с дигоксин и подобни, калциеви добавки, кортикостероиди, лаксативи и диуретици.
Не е безопасно да се приема билката при високи нива на калций и ниски нива на калий в кръвта.
Изключително важно е да се консултирате със здравен специалист относно употребата на билката и производни от нея предвид здравословното ви състояние.
Информацията е подготвена по материали от сайтове с ботаническа, научно-изследователска и медицинска насоченост като: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/ ; https://www.botanical.com/; https://journals.sagepub.com/, https://www.intechopen.com/ , https://www.researchgate.net/ , https://www.lybrate.com/, https://www.webmd.com/ и други.
