Гинко (Ginkgo biloba) е едно от най-отличителните растения, характеризиращо се с отлична устойчивост на различни условия на околната среда. Най-показателен за високата му издръжливост на стрес е фактът, че след атомната бомба в Хирошима, гинко билоба чудотворно се е възстановило в периметър от 1-2 км от мястото на взрива. Използва се като декоративно растение и е признато за лечебно както в традиционната, така и в модерната медицина.

Някои от доказаните ползи на гинко билоба за човешкото здраве са:
- профилактика и превенция на сърдечно-съдови заболявания
- намаляване риска от развитие на артериосклероза
- подобряване на кръвообращението, оросяването на мозъка и крайниците
- подобряване метаболитните показатели - холестерол, триглицериди, инсулин, глюкоза
- предпазване и лечение на невродегенеративни заболявания - Алцхаймер, синдром на Хънтингтън, Мениеров синдром и др.
- намаляване последиците от Паркинсон, исхемична болест и инсулти
- справяне с когнитивни разстройства, деменция
- забавяне процесите на умствено стареене
- помощ при психиатрични състояния,  депресии
- противовъзпалително действие, диабетна нефропатия
- антивирусна ефективност вкл. Ковид-19, HIV, херпес, морбили и др.
- противогъбична активност

Биоактивни компоненти
Неговият биоактивен потенциал се свързва с наличието на флавоноиди, терпеноиди и терпенови трилактони. Бифлавоноидите - аментофлавон, билобетин, гинкетин, сциадопитизин и др., са основната съставка на гинкофитофармацевтичните продукти. Понастоящем се съобщава за наличието на 13 бифлавоноида в гинко, от които най-често срещаните са аментофлавон, билобетин, сциадопитизин, гинкетин и изогинкетин. Тяхната биоактивност и потенциална роля в управлението на човешкото здраве са добре проучени.

Основните свойства на гинко билоба са противовъзпалителни, антиоксидантни, антибактериални, антивирусни, антидиабетни, антитуморни и цитотоксични свойства. Доказано е, че екстрактите от растението играят важна роля за овладяване на сърдечно-съдови, метаболитни и невродегенеративни заболявания.

В традиционната китайска медицина листата и плодовете се използват от няколко века с документирана употреба, датираща от 1280 до 1368 г. сл. н. е. и употребата на ядки гинко е спомената още по време на династията Юан.

В продължение на повече от 500 години на ядките се приписват различни лечебни свойства, включително облекчаване на астма, кашлица и инфекции на пикочния мехур, докато листата са използвани главно за лечение на кожни инфекции и белодробна дисфункция.

Най-известните свойства на гинко обаче са неговите благоприятни ефекти върху когнитивните оплаквания.

Освен лечебните си свойства, плодовете на гинко се използват за приготвяне на конфитюри, особено за сватби и други тържества. Печените семена са деликатес в много източноазиатски страни като Япония, Китай, Малайзия и Корея.

Антиоксидантна активност
Антиоксидантната активност на екстракта от гинко билоба е свързана с няколко терапевтични ефекта и е показан за лечение на главоболие, нарушения на паметта, интермитентно накуцване, деменция, болест на Алцхаймер, глаукома, сърдечно-съдови нарушения, церебрална исхемия, психиатрични заболявания, като депресия.

Противоракова активност
Листата на гинко са показали антипролиферативна и противоракова активност в няколко in vitro изследвания на неопластични клетъчни линии.

Учените свързват антитуморните ефекти със защитните ефекти на бифлавоноидите срещу рака. Способността на бифлавоноидите да инхибират растежа на ракови клетки се счита за показателна за тяхната потенциална стойност като терапевтични средства за рак in vivo.

Най-добре проучените бифлавоноиди от гинко по отношение на техния противораков потенциал са гинкетин и аментофлавон. Гинкетинът се бори с прогресията на рака чрез спиране на клетъчния цикъл, индуциране на апоптоза, стимулиране на автофагията. 

Изследвания показват гинкетин като обещаващ съставен агент, който подобрява противораковите ефекти на други лекарства. Аментофлавонът, гинкетин и сциадопитизин в екстракти от листата на гинко билоба показват ефект при рак като не позволяват неговото метастазиране.

Необходими са допълнителни in vivo и клинични проучвания, които да потвърдят гинко бифлавоноидите като потенциални противоракови агенти.

Антивирусна активност
Повече от 20 години бифлавоноидите са изследвани като потенциални антивирусни агенти и показват инхибиторна активност срещу няколко вируса, включително респираторни вируси (грип А, грип В, респираторен синцитиален, параинфлуенца тип 3, аденовирус тип 5), морбили, тежък остър респираторен синдром, включително SARS-CoV2, херпес-вируси и вирус на Epstein-Barr, HIV, лайшманиоза, малария и вируси, които причиняват денга, коксаки вирус, хепатит и др. През последните години, по време на пандемията от коронавирус, аментофлавонът се превърна в молекула, представляваща интерес, поради своите антивирусни ефекти срещу SARS-CoV-2 in vitro и in silico проучвания.

Аментофлавон in vitro има потенциала да инхибира херпес симплекс вирус 1 (HSV-1), включително резистентни на ацикловир щамове. В комбинирано in vitro и in silico проучване, бифлавоноиди на гинко билоба бяха изследвани за тяхната активност срещу тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (анти-SARS-CoV-2). Резултатите от теста показват забележими анти-SARS-CoV-2 ефекти. Резултатите също показаха, че един от тези бифлавоноиди в растението - сциадопитизинът, е най-мощният инхибитор на SARS-CoV-2.

Антибактериално и противогъбично действие
Екстрактите от гинко притежават забележително висока инхибиторна активност срещу редица грам-положителни и грам-отрицателни бактерии - Enterococcus faecium, Staphylococcus aureus, Escherichia coli, E. Faecalis и Pseudomonas aeruginosa, и тази активност може да бъде свързана с наличието на бифлавоноиди с антибактериална активност. Изследванията показват, че аментофлавонът има значителен антибактериален ефект и синергично взаимодействие с антибиотици срещу различни бактериални щамове. Аментофлавон има потвърдена антимикробна активност срещу хранителни патогени, включително Staphylococcus aureus и E. coli.

Поради антимикробната си активност срещу цианобактерията Microcystis aeruginosa, той също има потенциал при справянето с цъфтежа на цианобактериите, което се превръща в глобален екологичен проблем поради унищожаването, което този вид бактерии причиняват в сладководните екосистеми.

Бифлавоноидите на гинко също са мощни противогъбични средства. Аментофлавонът се съобщава, че е ефективна молекула срещу човешките патогенни дрожди Candida albicans

Противовъзпалително действие
Бифлавоноидите билибетин и изогинкетин на гинко билоба показват в редица изследвания мощна селективна противовъзпалителна активност, сравнима с тази на индометацина. Това дава основание на учените да разработват нови фитофармацевтични продукти на тяхната база.

Потенциална роля в лечението на сърдечно-съдови и метаболитни заболявания
Екстрактите от листата на гинко се използват широко както в източните, така и в западните страни за лечението на метаболитни заболявания (като хиперлипидемия). Смята се, че изогинкетин, гинкетин, билобетин и сциадопитизин, изолирани от гинко, влияят върху панкреатичната липаза - процесът, регулиращ липидната абсорбция, от основно значение за процесите на затлъстяване и склерозиране на съдовете. Това дава основание на изследователите да предполагат потенциала на растението за лечението на мозъчно-съдови заболявания като артериосклерозата чрез понижаване нивата на холестерол и триглицериди. Също са наблюдавани ефектите, които бифлавоноидите на гинко билоба оказват върху вазорелаксацията, регулирането на сърдечния ритъм и намаляване уврежданията на миокарда.

Подобряването на метаболитните фактори - телесно тегло, мастна маса, нива на инсулин и глюкоза, наблюдавано при екстрактите на гинко билоба, може значително да предпазва от сърдено-съдова дисфункция.

Потенциална роля в управлението и лечението на невродегенеративните разстройства
Използването на гинко за лечение на невродегенеративни заболявания е широко признато. Начинът на действие на бифлавоноидните молекули ефективно намалява рисковете от развитие на болестта на Алцхаймер и се смята, че гинко билоба е добро средство както за профилактика, така и за лечение на това дегенеративно заболяване.

Подобряването на кръвообращението води до по-добро оросяване и насищане с кислород на мозъка и крайниците, което е от изключителна важност за мозъчните дейности.

Резултатите от изследователски тестове in vivo и in vitro предполагат терапевтичен потенциал срещу невродегенеративни заболявания като исхемичен инсулт, невронни увреждания, причинени от исхемични инсулти, невротумори, деменция, болест на Алцхаймер, неврологични увреждания при болестта на Паркинсон, невропатия, психиатрични разстройства, депресия и превенция на стареенето.