Бялата върба Salix alba e дърво от семейство Salicaceae, което се състои от почти 450 вида. Расте на всички континенти с изключение на Австралия и Антарктида. Лечебната кора се събира в началото на пролетта от млади клонки.
Медицинската употреба на върбата датира отпреди 6000 години. Древните цивилизации са използвали екстракти от върбово дърво за лечение на болка, възпаление и мускулно-скелетни заболявания.
Асирийските глинени плочки, изкопани от археолозите, документират тези употреби на върбата, както и описания на лечение на треска с екстракти от кората на бяла върба.
Египтяните са използвали върба за лечение на болки в ставите и възпалени рани.
Китайската медицина прилага върба за лечение на треска, болка, настинки, кръвоизливи, гуша и ревматична треска и като антисептик за рани и абсцеси.
Лекарите от древна Гърция, включително Диоскорид, който е написал предшественика на всички съвременни фармакопеи, предписват върба заради нейните аналгетични и противовъзпалителни свойства.
Биоактивни вещества в бялата върба
Салицилатните производни са основните лечебни съставки на върбовата кора. Докато малки количества салицилова киселина могат да бъдат открити при повечето видове, основните салицилати на S. alba са фенолният естер гликозидсаликортин и гликозидът салицин. Въпреки че салицинът се счита за основна активна съставка, има изследователски интерес към противораковата активност на полифенолите и флавоноидите на върбовата кора.
Салицинът се хидролизира в червата до салигенин, който се абсорбира и след това се окислява до салицилова киселина. Във върбовата кора са установени и други лечебни компоненти като нарингениновите гликозиди, олигомерните процианидини, танини, естерни гликозиди - саликортин, тремулацин и фрагилин, органични и мастни киселини, стероли, терпени, както и полифеноли и флавоноиди, които предизвикват интереса на изследователите с потенциалните си антикарциногенни ефекти.
Листата на Salix съдържат главно флавоноиди, фенолни киселини, техните производни и фенолни гликозиди, докато кората на стъблото съдържа главно процианидини.
In vitro резултати от употреба на екстракти от млади листа на бяла върба показват инхибиране растежа на клетките на остра миелоидна левкемия (изследване от 2003 г.), а в друго изследване на екипа учени през същата година е докладвано, че екстрактът от върба убива 75% до 80% от анормалните клетки, събрани от 7 пациенти с остра лимфобластна левкемия и 13 пациенти с остра миелоидна левкемия и че екстрактът от върбова кора инхибира растежа на туморните клетки и индуцира апоптоза в клетъчните линии на рака на дебелото черво и белия дроб. Инхибиторните ефекти са зависими от дозата.
При in vitro изследвания при животни е потвърдена мощна антиоксидантна ефективност на върбовата кора, която забавя развитието на остеоартрит чрез намаляване производството на възпалителни цитокини и други възпалителни медиатори.
Изследвания от последните 10 години доказват ползите от екстракти от върбова кора при бактериални инфекции, като противогъбично, антихелминтно и антиретровирусно средство.