Брошът е многогодишно растение с родина Персия и Източното Средиземноморие, но е пренесено и много разпространено и в Европа.

Цветовете му варират от бледо розово и виолетово през наситено червено до оранжево и кафяво. Червените багрила са едни от най-трудните за постигане както по естествен, така и по синтетичен път, а брошът съдържа ализарин, който е именно такъв ценен източник на качествено естествено червено багрило.

Боите от брош са били използвани от всички древни цивилизации, включително египтяните - следи от употребата на билката като багрило са намерени в египетските мумии, персите и индийците, а по-късно и древните гърци, римляни и викингите. По време на кръстоносните походи брошът е внесен в Италия и Франция и по-късно е култивиран от маврите в Испания. Оттук се изнася на север и се отглежда широко в Средиземноморска Европа. 

До средата на XVII век брошът се превръща във важна култура за боядисване на тъкани. Култивирането му намалява по време на Френската революция и Наполеоновите войни, но си възвръща популярността през средата на XIX век, преди да бъде до голяма степен заменен от синтетичния ализарин - основното багрилно вещество в растението,  в началото на XX век. 

През Средновековието е използван за производството на яркочервени дрехи, достъпни за обикновените хора. Дотогава червеният цвят се е добивал от насекоми и мекотели, което го е правело много скъп цвят и е бил достъпен само за привилегированите класи като дори от тях е използван предимно за тъкани за тържествени поводи.

Интересен факт е, че войниците във френската армия носят панталони, боядисани с брош, до 1915 г. като част от бойната униформа, тъй като цветът се оказва  отличен камуфлаж за петна от кръв! 

Сред едни от първите показания за употребата на броша е лечението на жълтеницата (Плиний).
От векове е известен и кръвоспиращият ефект на броша - при кървене от носа, венците, вътрешни кръвоизливи, труднозаздравяващи рани.
Хипократ  препоръчва билката като отхрачващо средство и срещу различни гинекологични заболявания.

Растението съдържа гликозиди - от които произтича диуретичния му ефект, органични киселини, танини, калций, пектин и захари. 

Брошът има противовъзпалително действие върху ставите - намалява отоците при артритни и ревматични заболявания.

Руберитриновата киселина в състава на билката помага за намаляване отлагането на магнезий и калции и предотвратява образуването на камъни в бъбреците. 

Спазмолитичният ефект на броша позволява да се понесат по-леко кризите, свързани с преминаването на песъчинки и камъни през отделителната система.

Натуропатията и хомеопатията ползват препарати и настойки от брош при нередовна менструация, болести на далака и храносмилателния тракт.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ:

Винаги преди да предприемете лечение с билки, се посъветвайте с лекуващия си лекар за евентуални взаимодействия с различите фармацевтични прерарати. 
Много от билките могат да засилят или намалят действието им.

Информацията е подготвена по материали от сайтове с ботаническа, научно-изследователска и медицинска насоченост като: https://www.researchgate.net/, https://www.healthline.com/, https://www.botanical.com/, https://www.verywellhealth.com/, https://www.drugs.com/, https://www.webmd.com/, https://eu.happymammoth.com/, https://www.gowellnessco.com/, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/, https://draxe.com/, https://en.wikipedia.org/, https://www.inlifehealthcare.com/, https://femininehealthreviews.com/ и още много други.